Дигитални екрани в ресторанта и бара — какво реално променят

Екран на стената зад бара се купува лесно. Телевизор, стойка, кабел — за един следобед е горе. Трудното започва после: какво стои на него в понеделник сутрин, кой го сменя в петък вечер и защо след три месеца показва обедното меню в единайсет през нощта.

Тази статия е за втората част.

Какво прави екранът, което хартията не може

Три неща, и си струва да се разграничат, защото само едното е причина да се купи екран.

Сменя се без препечатване. Цената на едно ястие се променя в приложението и след секунди е нова на екрана. Хартиеното меню за същото иска нов файл, отиване до печатница и изхвърляне на старите бройки. При заведение, което мени предложенията всяка седмица, това е разликата между „сменяме, когато има смисъл“ и „сменяме, когато се натрупа достатъчно“.

Показва различно нещо в различен час. Един и същ екран носи закуска до единайсет, обедно меню до четири и коктейли вечер. Хартията носи всичко наведнъж или се сменя на ръка.

Показва движение. Пара над чаша, наливане, рязане. Това е единственото, за което няма заместител на хартия, и е причината екранът да работи най-добре там, където човек чака — на опашката, на бара, пред витрината.

Ако нито едно от трите не е вярно за вашето място, екранът няма да ви върне парите. Заведение с меню, което не се променя, и гости, които сядат веднага, се обслужва по-добре от добре отпечатана карта.

Къде се поставя

Екранът работи там, където погледът и без това отива, докато човек няма какво да прави.

• Над бара или касата — гостът чака поръчката си и чете. Най-високата възвръщаемост.
• На опашката — ако има опашка. Ако няма, няма и кой да го гледа.
• Витрината, обърната навън — работи вечер и в тъмното, не работи на пряка светлина.
• В залата, до масите — почти винаги грешка. Седналият гост гледа менюто или човека срещу себе си, не стената.

Две технически подробности, които се пропускат и после боли: яркост и ориентация. Обикновен телевизор за дневна е около 250–350 кандела и на витрина срещу слънце не се вижда нищо. И вертикалният екран изглежда по-добре за меню, но не всеки телевизор понася да стои изправен — панелът се прегрява.

Какво да стои на него

Най-честата грешка е цялото меню. Екранът не е карта — той е витрина.

Работи следното: 6 до 9 позиции на екран, едри цифри за цената, по една снимка на позиция и смяна на всеки 8–12 секунди. Повече от това и никой не дочита, преди да се смени.

Не работи: цялото меню в дребен шрифт, движещ се текст отдолу, повече от два шрифта, и снимки, свалени от интернет. Последното личи веднага и вреди повече, отколкото липсата на снимка.

Истинската цена

Екранът е най-малкият разход. Ето къде реално отиват парите за първата година:

	приблизително
Екран и стойка	еднократно, зависи от размера
Устройство, което го кара	еднократно, малко
Съдържание — снимки и подредба	повтарящо се
Времето на някого да го поддържа	повтарящо се

Двата долни реда са тези, които решават дали проектът ще живее. Ако сменянето на съдържанието изисква някой да отвори дизайнерска програма, ще се случва един-два пъти и после никога. Ако се сменя от същия екран, от който се води и менюто на телефона, ще се случва, когато има повод.

Как се връзва с останалото

Тук е мястото да кажа откъде идва тази статия: Ceres води менюто на едно място и оттам излиза и това, което гостът вижда на телефона си, и хартиеното меню, и това, което може да стои на екран. Смяна на цена на едно място значи вярна цена навсякъде — включително горе на стената.

Това е и общото правило, независимо какво ползвате: екранът трябва да се храни от същите данни като менюто. Отделен файл за екрана е втори живот, който някой трябва да поддържа, и той пръв ще спре да се поддържа.

Накратко

Купете екран, ако имате къде да чака гост, меню, което се променя, и някой, който ще го поддържа за пет минути седмично. Ако едно от трите липсва — първо оправете него.